Честит първи сняг

и то какъв, през прозореца

всичко изглежда толкова красиво, чисто,

бяло.

Добре че не трябва да ходя на работа,

освен красиво сигурно е и мокро,

а вкъщи е толкова уютно и топличко.

Дано приятното усещане от предстоящите

празници надвие над предстоящия понеделник :

влюбената в шефа ни колежка,

надуващите се „специалисти”

/нали и аз съм такъв, но защо ли не мога да бъда един от тях/,

ужасния и интересуващ се единствено от себе си шеф,

досадно е да се правиш, че работиш,

а нищо да не вършиш,

НЕ искам да живея така,

но когато се опитваш да изплуваш,

десетки ръце те бутат надолу.

Опитвам се да бъда над тези неща,

но понякога не издържам истерясалата си влюбена колежка

и чудещият се как да ми вгорчи живота шеф.

Ще напусна и ще си намеря нова работа,

но така значи те са спечелили........

 И сега какво? 

Да продължа да се боря

с вятърни мелници или да се предам........