„Адаптивност и нестандартност на личността в условията на глобализация” това е заглавието на учебник на една от преподавателките ми в СУ.

Още когато прочетох това заглавие нещо силно ме притесни и впечатли, изпита беше преди 3-4 години, но и днес това заглавие, тази тема не ми дава мира.

Благородно завиждам на хората, които знаят точно какво искат и точно как да го постигнат.

Преди време си мислех, че и аз ще разбера, но сега нещо ме съмнява.

Не съм адаптивна или по-скоро така ми е по- лесно, новото ме плаши до такава степен, че просто замръзвам на място, мога да бъда „нестандартна”, но сигурното си е по-сигурно.

И така в тези условия на глобализация хората като мен амбициозни, но несигурни и трудно адаптивни сякаш сме заспали зимен сън и сънуваме как това не ни харесва, как се будим и тръгваме напред.Дали ще се събудим за да погледнем смело света, а не със сегашния уплашен поглед зависи само от нас.

За себе си незнам! Аз винаги намирам оправдание и залагам на сигурното и така всеки ден ставам все по-недоволна и ядосана на себе си!

Поздрав за всички, които смело вървите напред и УСПЕХ !