случайно открих това „хаотично стихче”, 
които съм написала преди повече от 10 години, 
в ранния ми пубертет и все още не ми идва нещо за финал.............
може би след още 10 години, ако го запазя.....................

Защо живота ни излъга

защо изпълни ни с тъга

 

не трябва с илюзии да се живее

не трябва за мъст да се копнее

 

всеки бори се за нещо

за своята любов, за своят дом и хляб

 

Ето че отиде си младостта

ето че всичко заличи старостта

 

какво остава - живот без спомен ?

какво остава

 освен да се борим за мъничко............

здравей потенциал има ето какво си позволих да направя ; Защо живота ни излъга -изпълни моята душа с тъга.
с илюзии да се живее -живот без спомен е това
Всеки се бори за нещо -за дом ,хляб за любов
а в мен омразата живее и пие от кръвта ми -отне ми младостта
позволих си да вкарам и някоя друга дума и фраза -поздрави